Живко Живков - човекът, политикът, държавникът

Искам да споделя, че Живко Живков остана идеалист до последния си миг. Независимо от политическите си перипетии, той не се отказа от социалистическите принципи. Дори когато заемаше високи позиции на властта, поддържаше постоянен контакт с обикновените хора и им оказваше помощ, без да се хвали със своите заслуги или постове и без желание за материално обогатяване. Когато бе изключен от Политбюро и правителството, неговият идеализъм не само че не отслабна, а напротив – заблести с нова сила; той не прие ролята на засегнат или озлобен човек, а продължи да демонстрира качествата си чрез работата си. След 10 ноември 1989 г., когато срещу социализма и партията бяха отправени много критики и заплахи, той остава верен на своя идеализъм и направи значително усилие да разграничат постиженията на социализма от грешките му, както ценностите от деформациите.
АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ