Да четем Далчев

Сборник, посветен на научна конференция по повод стогодишнината от рождението на Атанас Далчев. Този велик български поет не е сред най-често отбелязваните личности в литературата ни, но несъмнено е един от най-четените. Далчев се явява нашият класик с най-малко институционализирано присъствие, което го прави изключително привлекателен за нови интерпретации и прочити. Стотина години след неговото раждане той продължава да буди интерес и да поражда загадки и тълкувания, каквито доказва настоящият сборник. На корицата е представена картичка от Преспанските езера (Гърция). Сред набор цветни снимки от този район има и няколко репродукции на стари черно-бели фотографии без указана дата, напълно анонимни. На една от тях обаче българското око разпознава... самия Далчев или поне негов близък двойник – подобие на образа му от късните години. Възможно ли е през 70-те години да е посетил Гърция? Може би към края на живота си се е отправил обратно към родния Солун и след това нагоре към северозапад за среща с далечен роднина или просто за да се наслади на красотата на езерата? Или пък човекът в снимката представлява друг възможен вариант на Далчев, избрал да прекара старините си инкогнито сред природата и местните жители, без натискaта на големия град; дори случайното щракване не нарушава неговата новопридобита анонимност. Надяваме се този сборник да бъде успешно приближение до мистериозната фигура на Далчев.