Бог да благослови Стю

Книгата "Бог да благослови Стю" първоначално трябваше да бъде съвсем различна – интелектуална и вдъхновяваща, предлагаща размисли за света. Аз планирах този важен проект повече от 15 години, но нещата се развиха по друг начин. На 29-годишна възраст бях вече отказала писането и работех с хора, страдащи от сериозни психични заболявания. Утешавах се с мисълта, че журналистическото ми образование поне ще донесе полза на баща ми, който щеше да постави дипломата ми в рамка като част от семейната история.

Тогава животът ми беше труден – опитвахме се със съмишлениците си да помогнем на хора с психични увреждания, които никой не интересуваше. Всеки път осъзнавах колко малко значение има грижата за тези уязвими индивиди в очите на обществото.

В един момент холандска организация ме покани да участвам в консултиране на техен проект. Заминах за Амстердам и там преживях физическа атака, която заплаши живота ми. В критичния момент поисках помощ от много хора и реакцията им бе идентична на тази в моята работа - пълно безразличие към ситуацията ни. Точно тогава обаче срещнах ирландец на име Стю, който рискува живота си за мен и след това просто си тръгна без дори да изчака благодарност.

Не успях да му благодаря лично; той ми даде увереността, че когато всичко изглежда зле, винаги може да се намери човек готов да реагира спрямо страданието около него. С тази книга отправям своите благодарности към него и пожелавам всеки един от нас да открие своя собствен Стю в моменти на нужда или самия себе си като такъв.

---

Чувства как нечия ръка нахлува под презрамките й – арогантна и насилствена ръка. За миг губи представа къде е и започва да вярва, че ръката принадлежи на Чужденеца; чувства сякаш цялото това време е било само лош кошмар и тъкмо сега се пробужда във познат свят – свят където неговите докосвания са естествени. Но веднага разбира: ръцете му никога нямаха агресия или грубост; те бяха настойчиви και жадни за близост.

Свива юмрук спонтанно удряйки нападателя без дори да отвори очи - знае как ефективно боли противника си; правила го е многократно преди това. Писък раздира пространството около тях - кой ли беше? Явно ударът й го е засегнал жестоко! Отваря очите си само за da види едно момче сред компанията на Милагрос – "Мамка ти!" изкрещява то след удара обратно върху нея точно между носа й и окото й; болката остава несравнима с яростта вътре в нея.

Отново свива юмрук напредвайки уверено напред: един удар за всеки ден без Чужденеца до нея; още един за всяка гореща нощ прекарана сама плачейки от непоносимата липса на любовта му... Юмруци нанася навсякъде около себе си - чрез тях изпраща послание към собствения си смутен дух оставен сред мъртвите надежди... Всички тези удари са просто освобождение!