Андрей Ляпчев

В живота на Ан. Ляпчев се открояват три основни линии.
Първата е несъмнено Македония. През целия си живот роденият в Ресен българин прави всичко по силите си, за да подобри съдбата на македонските българи и да запази българщината в завзетите от съседите ни земи. Цялостната му дейност във ВМК, в ДП, като депутат, министър, шеф на правителството е подчинена на една идея - да се запази родния край от посегателствата на турци, албанци, сърби и гърци.
Втората е ДП. Ляпчев установява добро приятелство с П. Каравелов. След смъртта на последния ресенецът ще се оприличи като продължител и разпространител на неговото верую, на идеите и идеологията на Демократическата партия. Именно като изтъкнат представител на ДП той ще стане министър и за един период от десет години на два пъти, в голяма или малка степен, от него ще зависят съдбините на България - действията му около признаването на независимостта и "преговорите" по подписването на Солунското примирие.
Третата основна линия в дейността на Ляпчев е участието му в Демократическия сговор и заемането на министър-председателския пост. Това е и върхът в неговата политическа кариера. По онова време Ляпчев е личността способна да донесе баланс в съставения с тежки компромиси Сговор. Известният политик се превръща в символ на компромиса и затова логично застава начело на правителството, защото от една страна властта е трябвало да се запази за Демократическия сговор, а от друга е било необходимо да се дири нов помирителен път за нацията, преживява тежки политически сътресения в предходните години.
За пет години начело на изпълнителната власт Ляпчев доказва, че е умен и волеви политик. През това време пред него стоят две основни задачи. Първата е да се нормализира политическия живот в страната, за да се даде ясен знак на победителите от Първата световна война, че България се е променила. Едновременно с това се демонстрира, че управлението на страната трябва да остане в ръцете на Сговора. Втората - чрез финансово подпомагане отвън Царството да се стабилизира икономически. Въпреки острите критики, понякога заплашващи стабилността на неговия пост, той успява да се справи и с двата проблема. Легализирането на Комунистическата партия, премахването на политическото ембарго над Земеделския съюз, ограничаването ролята на военните около ген. Вълков, бежанският и стабилизационният заем, решаването проблема с репарациите - това се все факти, в чието развитие Ляпчев взема активно участие. Донякъде те са продукт на неговата политическа мисъл.
Едновременно с това той се оказва и ловък играч. Легализира Работническата партия, но чрез свои подставени или добре подбрани лица; дава свобода на БЗНС, но постоянно катализира разложителни процеси в него. Наистина Ляпчев успява да отстрани от властта един от злите гении в нашата история Ив. Вълков, но на генерала не е потърсена отговорност за извършените от него престъпления. Да не говорим за стабилизационния заем, за чието емитиране още тогава много съвременници и лични приятели на първия министър са били против. Само с подобни похвати обаче може да се просъществува на политическата сцена.
В политиката няма светци и Ляпчев не прави изключение от това правило. Спорно е отношението му към такива проблеми като Балканския съюз, а оттук подялбата на Македония...
Войн Божинов