Андрей Ляпчев

В живота на Ан. Ляпчев могат да се разграничат три основни направления.

Първото е свързано с Македония. През целия си живот, роденият в Ресен българин полага усилия да подобри положението на македонските българи и да съхрани българската идентичност в териториите, завладени от съседните народи. Всички негови действия във ВМК и ДП, както и ролята му като депутат, министър и премиер са насочени към една единствена цел – защитата на родния край от нападенията на турци, албанци, сърби и гърци.

Второто направление е свързано с Демократическата партия (ДП). Ляпчев изгражда близко приятелство с П. Каравелов и след смъртта му става известен като последовател на неговите идеи и принципи. Като виден представител на ДП той заема министерски постове два пъти за период от десет години, оказвайки влияние върху съдбата на България - особено по отношение признаването й за независима държава и преговорите относно Солунското примирие.

Третият важен аспект от дейността му е участието в Демократическия сговор, където достига до позицията министър-председател – връхната точка в политическата му кариера. Тогава той представлява личността способна да осигури баланс сред противоречивите интереси в Сговора; Ляпчев става символ на компромиса при управлението, което трябва да остане под контрола именно на тази коалиция.

През петте години начело на изпълнителната власт показва своите умения като политик с воля. Основните задачи пред него включват нормализиране на политическият живот у нас – знак за победителите след Първата световна война че България се е променила; управлението остава стабилно под ръководството именно на Сговора. Втората задача е икономическото укрепване чрез външно финансово подпомагане.

Несмотря остри критики понякога заплашвали стабилността му , той успява успешно да решава двата проблема: легализацията на Комунистическата партия и преодоляването проблемът със земеделците без наложена цензура върху тяхното участие . Неговата активна намеса довежда до редица значими решения относно репарации или заемания .

Лоялният играч проявява ловкост - легализира Работническата партия чрез внимателно избрани лица , позволявайки свобода в БЗНС докато паралелно работи срещу разложителни процеси там . Истината обаче остава факта , че не тества Ив.Вълков за извънредни престъпления които бил извлекли .

Политиката не познава идеални личности , а отношението Му към Балканският съюз например може само затрудняло определянето МУ наклонности .

Автор: Войн Божинов