Наръчник на апологета

Историята на Трета Книга от "Наръчник на апологета" представя времето на преследвания срещу св. Българска Православна Църква по време на комунистическата власт в страната между 1944 и 1989 година. Тази книга, забранена за печат дори в ограничен тираж като Годишника на Духовната академия, е била закупена от Светия синод и преписана от архимандрит Василий (Трингов) за лични нужди. Сега тя най-накрая достига до българския читател.

Рано или късно, този скрит труд за християнската просвета ще допринася със светлината си не само за целите, с които е създаден - защита на християнската вяра и опровержение на лъжливите твърдения и манипулации на "воинстващите безбожници", както те сами се наричаха, но също така служи като свидетелство за периода, когато беше забранен. Как прекрасно сияеше тогава нашата св. Българска Православна Църква – мъченица, подложена на гонения и унижения от властниците! Как Божият дар присъстваше в богослужението! Ние тичахме през студове и мъгли към храма – домът ни с любовната майка-Църква огряваше душите ни! Очите на смирените православни вярващи блестят от преобразяване!

Въпреки страданията си Църквата оставаше силна. Двамата синове на свята Българска Православна Църква – проф. Борис Маринов и Александър Величков – останаха непоколебими във вярността си към Бога дори под натиска у гнета по онова време; те не се уплашиха да защитават църковните ценности чрез издания като "Духовна култура" и "Църковен вестник". За тях важат думите Христови относно Сардикийската Църква: „Но имаш няколко души... те ще ходят с Мен в бели дрехи“. И двамата проявяваха усердие как истински молещи се.

Не можем да пропуснем значимостта на отец архимандрит Василий (Трингов). Въпреки специфичния му характер той притежаваше искрена лична вяра и постоянно желаеше да говори за Бога при всяка възможност, въпреки политическите последици; например през 60-те години той бе изпратен в заточение за своите смели проповеди в Бачковския манастир. Там той успява да препише инкримираната трета книга от "Наръчник на апологета", запазвайки я за бъдещето поколение верни чеда.

След завръщането си обратно София като ефимерий при храмa “Св. Александър Невски” му беше наложена забрана да проповядва; обаче това не го спря — продължи да разпространява словото Божие даже извън амвона. В неговите речи откриваме много доказателствени пасажи от третата книга.

Бог да прости тримата добродетели работили всеотдайно върху нивото свети Божии дела! Работете винаги остават видими - „делата им ги следват“ (Откр. 14:13).
Анастасия Бойкикева