Калила и Димна

"„Калила и Димна“ е един от ключовите текстове в световната култура. Процесът на разпространение и влияние на тази книга през различни континенти и исторически периоди напомня на сюжетите, характерни за Борхес, и може да бъде сравнено с известната му метафора за градината с многобройни пътеки.

Този литературно-образователен паметник има арабски и персийски корени. Книгата произлиза от индийската „Панчатантра“, която е преведена на средноперсийски език през VI век. Тогава получава името „Калила и Димна“, вдъхновено от имената на двама чакала, които играят централна роля в първата глава. Арабският преразказ, написан от Ибн ал-Мукаффа, се появява през VIII век.

Според Цвета Ленкова “Калила и Димна” притежава уникална съдба – оригиналният индийски текст е безвъзвратно изгубен. Съществува легенда според която персийският цар Анушируан изпратил своя лекар Бразауи да открадне книгата от Индия, използвана за управление на страната от местните царе, с цел Персия да надмине Индия по знания. Бразауи я превел на пахлави (староперсийски), но този превод също изчезнал. От пахлави произведението било трансформирано на старосирийски и арабски; арабската версия била завършена около 750 година.

Бетси Шидфар подчертава: “Важно е не само наличието или отсъствието на определени части от санскритската основа в “Калила и Димна”, а фактът че пред нас стои напълно ново произведение. Между „Панчатантра“ и нейния арабский вариант има много различия в философските подходи. Докато произходът на „Панчатантра“ датира дълго назад във времето чрез индийските народни приказки, то „Калила и Димна“ представя съвременен поглед върху света със стилове както философско размишление така и увлекателно повествование.”

От превода направен от Ибн ал-Мукаффа започват множество последващи адаптации текста; например през XI век Симеон Сиф го превежда гръцки като неправилно изменя имената - нарича творението “Стефанит и Ихнилат”. Чрез тази версия тя попада в славянските езици. През XIII век следват испанска стара версия а после латинска; по-късно творението достига обратно до Индия където хората са впечатлени отвсякога непознатото произведение.

Много сюжети от "Калила και Димна" стават част фолклорната традиция при много народности, оказвайки влияние върху такива произведения като "Декамерон" на Бокачо или басните писани от Лафонтен and Крилов."