Feeling. Expiry Date

В продължение на повече от десет години носех в себе си неясната идея да напиша книга, в която да представя женската перспектива относно емоционалната култура на взаимоотношенията през 70-те и 80-те години на миналия век. За да се заема сериозно с писането обаче, бях подтикната от две фрази, които чух един мрачен зимен ден.

Сутринта участвах в обсъждане на Закона за патронажа. Там директорът на един от театровете в столицата изрази своето недоволство към този нормативен акт с думите:

"Разбира се, хубаво е да имаме патрони, но кой ще им каже какво да финансират? Знаете ли, тази симпатична млада актриса може просто да се приближи до патрона и той ще й даде пари за каквото му хрумне!" - т.е., подразбираше се, че патронът по дефиниция трябва да бъде хетеросексуален мъж.

Привечер присъствах на дискусия по теза, където ректорът на висше учебно заведение пред около сто жени – главно университетски преподаватели – обърна внимание на декана от Софийския университет и заяви:

"Пешо, Пешо, виж колко красиви жени имаме тук! Но те нуждаят от мъже като нас двамата, които да ги водят!" (Без коментар!)

Така реших упорито да напиша тази малка книга. Надявам се други средновъзрастни българки също да видят отражение на себе си в нея.