Средновековната университетска метафизика. Четири лекции

Книгата представлява опит за разбиране на същността на метафизиката в средновековните университети, използвайки няколко примера от интелектуалната история на Западна Европа през Средновековието. В нея са разгледани четири основни теми, които илюстрират хронологичния напредък на усилията на средновековните мислители да изградят собствена метафизическа концепция относно човека, света и Бога. Това се осъществява чрез три ключови елемента: наследството от античната философия и науки, рационализирането на интуитивния светоглед и промените в областта на езиковото и логическото изразяване. Обсъжданите въпроси включват отношенията между философията и теологията, значението на религиозната истина и определянето на предмета на метафизиката; те до голяма степен зависят от откритията свързани с автентичната философска и научна работа на Аристотел. Тези аспекти водят до стремеж към универсално изразяване, което обединява усилията в граматиката, логиката (философия) и метафизиката под една обща познавателна структура, която изучава „трите философии“ – естествена, морална и метафизична.