Въведение в банковото дело

Банките представляват завършена институционална структура за организиране на паричните потоци, разплащанията и предоставянето на кредити. Те играят важна роля в стимулирането на инвестициите в икономиката, поддържат ликвидността на националната икономика и са отговорни за стабилността на финансовата система. Като основни посредници във финансова и информационна сфера, кредитните институции предлагат достъп до местните и глобални финансови пазари за своите клиенти. Банките също така са сред най-големите работодатели и допринасят значително за растежа на брутния вътрешен продукт, което ги прави централна част от икономическия механизъм.

Историята на банковото дело се основава на широкото обществено доверие, но с времето попада под строг контрол от регулаторни органи. Въпреки това, банките често срещат силен негативизъм сред обществото. През вековете бизнесът с големи банки е свързван със злоупотреби и корупция; те преминават през трансформация от символи на мултикултурност до обвинения в безотговорно поведение по време на глобалната финансова криза.

Какви фактори стоят зад тази поляризация в общественото мнение? Дали причината е в ежедневното движение на огромни парични суми през банките с неясен произход или влиянието им върху големи компании чрез финансиране? Или може би стремежът към печалба мотивира висшия мениджмънт да пренебрегва морално-етичните стандарти? В настоящата книга читателят ще намери поне частичен отговор по тези теми.

Първият раздел разглежда теоретичните основи на банкерството – развитието му, систематизацията му като учение, възникването й и комплексната природа на банковия сектор. Вторият раздел акцентира върху законодателството около банковото дело – легално определение за „банка”, минимални изисквания към тях и мерки за синхронизиране надзора в Европейския съюз. Третият раздел обсъжда особеностите при производството в банка както и продуктовия спектър (услугите) които предлагат различните видове кредитни институции. Четвъртият раздел представя балансовата политика постигната от кредиторските организации както показателите използвани за оценка техния успех.

Авторитетът признава дискусионния характер включени тематики и не претендира че предлага окончателно научно обяснение относно разглежданата материя; извън тематиката остават аспект като технологията при банковските операции или управленски практики свързани с централното банкерство.

Авторската колектив