Съчинения в 6 тома Т.3: Ако можеха да говорят

Най-вълнуващият свят в българската проза е този на Йовков. Той предлага пространство, изпълнено с епична мъдрост, красота и хармония. Българският разказ при него (след Вазов и Елин Пелин) достига своя трети значим връх. Този връх представлява художествено най-зрелия период за Йовков, поставяйки го до световни майстори на жанра като Чехов, Мопасан, Бунин, Шъруд Андресън, О'Хенри и Хемингуей.

"Мъдрецът всъщност беше Сали Яшар; той имаше много опит от живота си и бе преживял множество неща. Но едно му беше ясно: светът е пълен с мизерия и страдания, но все пак съществува нещо красиво - любовта между хората."

"С тази хуманистично-морална естетическа религия въплътена в неговото творчество „мъченика на своя талант“, Йордан Йовков стана истински символ на българската духовност и слово." Светозар Игов