Финансовият крах

Йохан Норберг разглежда причините за настъпилата икономическа криза и посочва два основни фактора: лихвената политика на Федералния резерв и бюджетните излишъци от бързо развиващите се нови икономики. Тези условия направиха парите по-достъпни от всякога през предходното десетилетие, което доведе до увеличаване на наличността им сред обикновеното население.

След терористичните атаки на 11 септември 2001 г. ФЕД намали основната лихва в САЩ до рекордно ниските 1% - най-ниската стойност за повече от половин век, въпреки че икономиката не беше в рецесия. Чрез регулирането на лихвите, или цената на парите, Федералният резерв влияе върху всички останали цени.

Със своята лихвена политика ФЕД сам си създаде конкуренция; държави с нисък и средно висок доход – особено Китай – започнаха да инвестират капитал в американската икономика. Глобализацията осигури безпрецедентен растеж за тях, а те насочиха все по-голяма част от своите ресурси навън.

Много азиатски страни започнаха да натрупват свои собствени валутни резерви след кризата през 1997 г., когато западният свят и Международният валутен фонд поставиха строги условия при предоставянето на помощ. Те решиха никога повече да не разчитат на милостта на чуждите сили.

С покачването на доходите в тези региони растяха и спестяванията им. Поради ограничените възможности за инвестиране у дома, а САЩ предлагащи голям ликвиден пазар, страните като Китай и производителките на нефт вложиха своят финансов излишък там. През 2004 година техните финансови активи достигнаха около 400 милиарда долара, а две години по-късно надхвърлиха 600 милиарда долара. Повечето от тези средства бяха инвестирани в американски държавни облигации, което поддържаше ниския лихвен процент – т.е., ценовото ниво спрямо долара.

В резултат много американци започнаха активно да влагат спестяванията си в недвижими имоти. Данъчните облекчения въвеждани още при Клинтън (например освобождаване от данък при продажба до $500 хиляди) допринесоха за реализацията на "американската мечта" за собствен дом. Все повече покупки станаха чиста спекулация с жилища.

Тази привидна просперитетност неминуемо рухна и кризата стана факт.