Георги Трифонов: Огледало и автопортрет Т.2

Творецът се чувства най-освободен, когато създава. Уверен е, че в тези моменти му помага някаква по-висша сила или мъдрост. Не искам да придавам особено значение на собственото си присъствие; надеждата ми е с това издание да оставя неволно наследство чрез кратки свидетелства за труда си през живота, който не премина само в безделие и бохемски начин на живот.

Стремях се да обединя поне част от резултатите от своята работа. Чувствах нужда да се освободя от тежестта на годините и да изпитам нова свобода – като възкръснал или новороден... Мислех, че ще мога лесно да подбера произведения (въпреки липсата на систематизиран архив разполагах с доста фоторепродукции и диапозитиви), но много от моите значими творби бяха разпратени до непознати колекционери по света без дори любителски снимки след тях. Възстановяването им беше невъзможно късно, заради което не успях да представя всичко в пълния му вид.

Направих опит за приблизително броене на живописни картини, графики, рисунки, илюстрации, керамични изделия и стенописи след студентските години – от 1973 г. насам. Резултатът далеч не бе точен: около 1600 картини - живопис; над 5000 скици и акварели; повече от 250 керамични изделия; над 29 проекта за стенописи и около 15 реализирани (някои унищожени). Имаше още множество други творби? Да - немалко! Но можеха да бъдат повече...

Както споменах вече: тъжно е, че нямам дори любителски фотодоказателства за много от тях. Утешаваше ме мисълта, че несъвършенствата ще ускорят процеса на компилиране – макар информацията все пак няма как напълно да покрие всичките успехи; спасявам важна част от оцелелите идеи (за да предадат частица от мен) и след публикуването им бих искал активно да търся нови неизвестни аспекти себе си в бъдеще...

Ако постигна известен успех - може би дори след него.

София,
15 септември 2007