Избрани произведения Т.2: Кърджалийско време/ твърда корица

Монографията "Кърджалийско време" е произведение, с което Вера Мутафчиева защитава публично своята докторска дисертация по история и получава най-високата научна степен в тази област. Тази работа потвърди водещото място на авторката не само сред историците, изучаващи Османската империя, но и в цялостната историческа общност. Периодът от втората половина на XVIII век до началото на XIX век, известен като Кърджалийското време, е един от най-тежките моменти за българския народ и жителите на османските провинции на Балканите. Документите от този период, спомените на съвременниците и историографските изследвания дълго са оставали неясни относно своето значение и разрушителна сила, която засегнала две поколения.

Основното постижение на изследването е способността му да „подреди хаоса”. Монографията детайлно проследява хода на събитията и анализира причините за възникване на размирицата през второто полувреме на XVIII век. Чрез внимателния преглед на множество документи – много от които открити лично от В. Мутафчиева в Ориенталския отдел към НБ „Кирил и Методий” – тя разглежда обществените сили зад тези събития, техните последици и влиянието им върху следващите десетилетия.

Аргументацията ѝ показва как историческите проучвания могат да достигнат нивото на обективност присъщо за природните науки; това се случи с прецизността характерна за хирургична интервенция. Анализът й е строг без наличие на емоционални нотки; авторката деликатно намеква за личното си отношение чрез сарказъм, а предположенията ѝ са основани само върху факти.

Личните впечатления и чувства спрямо "героите" от онова време както и мнозинството жертви - хора живели по времето Кърджали - намират отражение в художествения разказ “Летопис на смутното време”, където различният подход предлага нова перспектива върху общата тема. Научната монография фокусира вниманието си върху политическите, икономическите и военните аспекти na периода., докато романът служи като контекстualизация для човешкия опит.

Докато "Кърджалийско време" очертава рамката και основополагающа концепция za размирния период , то "Летопис нa смутното время" конкретизира жестокостta му через живота nа хорате , страдали под неговото влияние . И двете творби представят многогодишната действителност предопределяща съдбата nа всеки: султани , бунтовници , селянитe или гражданитe .

В “Летопис нa смутното vreme” i “Kardzhaliysko vreme” талантът ии научната компетентност насочват настоящи поколения обратно към години те анархия във Румелия напомняйки ни мъдростта че “Историяt e учителка зa живота”.

д- р Цветана Георгиева
професор по история nа Османската империя,
Балканитe i българския народ през XV-XVIII век