Семейните комплекси

През 1938 година Анри Валон възлага на млад психоаналитик с медицинско образование, за когото предчувства голям потенциал, да напише глава за семейството в тома "Психичен живот" на френската енциклопедия. Жак Лакан приема предложението и озаглавява статията си "Семейните комплекси".

Изборът на този текст е парадоксален, тъй като той служи за въведение в учението на Лакан за българските читатели. В него обаче не присъстват известните му формулировки като „Несъзнаваното е структурирано като език“ или „Не съществува сексуално отношение“. Вместо това, читателите ще срещнат категорично отхвърляне на научни обяснения, които се опитват да дефинират поведението и същността на хората без да вземат под внимание факта, че те са живи индивиди, родени в специфична култура още преди своето раждане. Нито едно семейство не може да бъде наречено „естествено“, а развитието на всеки човек не е индивидуално.

Текстът акцентира върху сложната организация между говорещите хора и непремахваемата разделителна линия между тях, породена от един вече изгубен изконен обект. Читателят запознат с идеите на Лакан ще забележи началото на триединството символично - въображаемо - реално чрез последиците им тук представени.

Новият читател ще осъзнае важността и особеностите на клиничния аспект от това произведение. Тази клиника устоява както срещу всички иллюзии така и против пораженията причинени от нормативисткия подход и ограниченията наложени от вредния хигиенизъм в когнитивно-бихейвиористката практика. Тя заявява категорично „не” срещу стремежа към изкореняване човешките черти у индивидите.