Когато Пловдив беше столица

"Книгата „Когато Пловдив беше столица“ завършва с кратък епилог, в който се посочва: „Началото на Източна Румелия съвпадна с нейния край. Още при основаването й стана ясно, че тя няма да просъществува дълго. Дори самите й основатели не бяха сигурни за трайността ѝ. Гладстон коментираше, че в мастилото на договора за Източна Румелия е бил хвърлен барутът, от който избухнал пожарът за нейното унищожение.“
Съединението представлява акт на неподчинение спрямо Великите сили и е без аналог в новата българска история. В съзнанието на пловдивчани и на цялата страна сякаш остава известна носталгия по периода, когато древният град бе дом на толкова значими личности за нашето Отечество. Техните действия предизвикват емоционални асоциации относно тогавашния Пловдив като „българската Атина“ (Луи Леже) или „българския Ваймар“ (Маньо Стоянов)."