Ранновизантийска култура по българските земи IV - VI век

Професор Димитър Овчаров, доктор на историческите науки, е един от най-признатите археолози в България. Той е работил последователно в различни институции: като уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново, директор на музея в Търговище, научен сътрудник в Националния военноисторически музей в София и специалист с музейна дейност към БАН.

Овчаров защитава кандидатска дисертация по темата „Ранновизантийското крепостно строителство по българските земи през V - VII век“ и докторска работа за „Средновековните графити от българските територии - източник за историята и културата“. В периода 1983-1993 г. ръководи Секцията по средновековна археология в Археологическия институт при БАН. Освен това повече от две десетилетия редактира списание „Археология“, а между 1993 и 2001 г. е негов главен редактор. През 1992-1993 г. изпълнява функциите на директор на Националния археологически институт.

Преподавал е курсове свързани с обща археология, древнобългарската култура и религия, както и ранносредновековното изкуство в редица университети – СУ „Климент Охридски“, Славянския университет, Нов български университет и Националната художествена академия.

Води разкопки на над 15 обекта из страната ни, като особено внимание отделя на Велики Преслав – вторият български столичен град. Основният му интерес се фокусира върху византийската и средновековната българска археология; той има над 300 публикувани научни труда включително статии, студии и монографии.

Ранновизантийският период обхваща около три века (IV-VI) – време не дълго по продължителност, но богато откъм съдържание. По време на този период настъпват значителни икономически, социални и политически промени; културният аспект също преминава трансформации които могат да бъдат проследени чрез архитектурата и монументални произведения свързани с нея.

На формирането на ранновизантийската култура влияят няколко основни фактора: наследството от елинистичното-религиозно изкуство , специфичните развития във всяка провинция както новите християнски идеи.
При сблъсъка между античното изкуство което остарява днес ще победи утвърдило се средновековно творчество.
По времето на ранната Византия наблюдаваме удивителен синтез между архитектурните стилове и монументално изкуствo — например церквата представя важна форма комбинираща каменна пластика със стенописи или мозайки коeто допринася за хармонията помежду им . Появата нa нови архитектурни решения играe ключова роля във възходящото средневеково мислене; балканските области са водещ фактор за развитието na целокупната архитектурно-художествена практика вътре imперийната структура характерна с многообразие .