Кирка и сънищата

Преди години създадох тази история, която първоначално имаше различно заглавие и оттогава не ми дава покой. Тя сякаш сама се раждаше на страниците, а аз само я следвах с усилие, задъхан от стремежа си да я уловя. Това е какъвто е животът – когато човек бъде завладян от една идеалистична мечта, той може да се изпоти в опити да я достигне, но тя ще му убегне и дори ще го подиграе. Именно този присмех беше непоносим за мен; освен това Кирка - магьосница и дъщеря на Хелиос - постоянно се явяваше пред мен с траурната си пепелива рокля и решимостта си да не остане просто легенда, докато Одисей все още живее.

Историята има митологични корени, но всъщност коя история няма? Важно е обаче защо именно тези персонажи и техните преживявания? Отговорът е прост – те не са толкова далеч от нас във времето както изглеждат на пръв поглед; те не са заключени в античността, понеже всяко време изисква свой собствен Одисей. Що се касае до боговете – човешките опити да "заключат" времето с точни дати като страници в прочетена книга могат би било забавление за тях самите, тъй като те самите представляват Времето. Но смятам, че боговете винаги носи със себе си черти на живота тук и сега освен вечността. Какво ли щеше Аполон да каже по въпроса? "Само най-важното" - с известна надменност. А Хермес вероятно би добавил: "Детайлите са ключови; те правят историите интересни."

Сама по себе си историята за Одисей и магьосницата Кирка притежава уникален живот и логика; нейният дух продължава независимо от свободната воля на героите — колкото я имат — защото истинското разбиране за свобода означава приемане на съдбата ти. Историята синхронизира вечността със сегашния момент; затова вариациите извън митологията показват жизнеността ѝ даже Ананке уважава това.

Любов Кронева