Ранни спомени

През 1954 година се чувствах много угнетен и когато обмислях как да освободя душата си от това чувство, осъзнах, че най-добрият начин е да запиша спомените си от младостта. Тогава, като ученик в Македония и Цариград, с гордост казвах, че съм българин и се радвах на обучението си. Реших да го направя. Усещането ми стана по-леко. След написването на книгата я оставих настрана с надеждата, че един ден ще бъде публикувана. И този ден настъпи. Радвам се, че доживях момента.

Симеон Радев, януари 1967 г.