Грешница в полумрака. Хуморески

Утешение за душата

В един момент осъзнах, че съм станал глупак. Нямаше никакви специални обстоятелства, просто се събудих сутринта, измих се, взех си душ и закусих преди да тръгна на работа. Въпреки това през целия ден усещах себе си като идиот. И знаете ли, чувството не е толкова неприятно - нито боли, нито те мрази студът или пък ти потят ръцете. Просто знаеш, че си глупак и толкова.

Опитвах се през деня да наблюдавам как реагират хората около мен. Не забелязах нищо необичайно – всички ми говореха така сякаш няма нищо странно в поведението ми.

След работния ден спрях в близкото кафене и изпих една водка с кола... после още една... Но чувството не отшумя; продължавах да бъда такъв глупак.

Когато се прибрах у дома, жена ми гледаше любимия си сериал.
- Марче - казах й нежно докато я прегърнах - знаеш ли, че съм идиот? Сутринта...
- По-късно! - прекъсна ме тя. - Изчакай малко да довърша филма и след това ще слушам...

След края на сериала реших направо да й споделя без увъртания.
- Аз съм – заявих – истински идиот! Чувствах го тази сутрин! Осъзнах го напълно!
- Аааа… Да бе! – отвърна жена ми с усмивка на лицето...