Аполония Понтика Ч.2: Приноси към проучване монетососеченето на града VI - I в.пр.н.е.
Издателство: | Наско-1701 |
Брой страници: | 844 |
Година на издаване: | 2010 |
Дата на издаване: | 2010-04-01 |
ISBN: | 9548556049 |
SKU: | 25941800018 |
Тегло: | 500 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 66 лв. |
Изследването на монетосеченето в Аполония е позволило да се установи как определени политически събития са повлияли на градската емисия на монети, което улесни точното датиране на различните видове местни монети. Промените в дизайна и контрамаркирането от местната монетарница помогнаха за разкриването на важни, но неотразени исторически събития, свързани с града. Сведенията показват, че Лизимах спира производството на автономни аполонийски типове монети и преработва част от тях в свои собствени емисии. След неговата смърт Аполония започва да контрамаркира тези Лизимахови монети, възстановявайки ги като градски валути. Политическото влияние на големите елинистически царства продължава да бъде видно през всички етапи на контрамаркирането чрез измененията в типовете използвани знаци и избора на самите монети.
Монетосеченето предоставя информация за статуята на Аполон Лечител – впечатляваща творба от V век пр.н.е., изработена от известния скулптор Каламис. Най-добре запазеният образ е върху редките тетрадрахми, където богът е изобразен гол и прав с лаврово дърво в дясната ръка и лък със стрели в лявата; над него вероятно каца орел. От началото на II век пр.n.e., изображението му става символичен знак за града наред с традиционното представяне под формата на котва.
Политическите промени по западнопонтийското крайбрежие през елинистическата епоха, както и неблагоприятните геологични условия около полуостров Аполония доведоха до затруднения за пристанищата там, което постепенно отслаби позицията му като основен търговски център. Упадъкът в производството след средата на II век пр.n.e., когато преобладават рядките бронзови емисии, свидетелства за икономическите трудности пред Аполония. Спирането или ограничаването след 72/71 г.pr.n.e само до контрамаркиране подсказва сериозното положение след поражението срещу Римските войски и разрушаването му от тях. Към средата I век н.е., процесът вече напълно спира, отбелязвайки края على автономността na Aрaдaгe-то .
.
.