Защото говорехме немски

Започването на романа потапя читателя в емоциите на едно семейство, което пътува към България за погребение. Разказът е от първо лице. По време на полета Иглика Мелничарова, психиатър и съпруга на швейцареца Кристиян, си спомня последните събития от предишната нощ, включително тревожен телефонен разговор и внезапната загуба на баща си. Поначално тя упорито се противопоставя да присъства на погребението му, но Кристиян и синът й Веселин от предишния брак успяват да я убедят да се присъедини към тях.

Пътуването обратно у дома носи със себе си връзка с травмите от миналото. Романът разглежда причините един баща да изразява любовта си по странен начин. Наративът проследява как омразата постепенно запълва душата на дъщерята, която плаща висока цена за отказа си да бъде манипулирана от него. Той разкрива драмите на човек, който се крие зад собствените си илюзии с цел оцеляване. Д-р Мелничаров е завършил престижното Deutsche Schule в Пловдив преди 09.09.1944 г., страстно обича немския език и настоява д daughter му също да го овладее перфектно. Тази неуместна привързаност към немската култура през годините след победилата социалистическа революция нанася сериозни поражения върху личността и бъдещето му като лекар - потомък на бежанци от Одринска Тракия; той отказва кариера като активист в Държавна сигурност.

Така отражението на трагедията в живота на бащата оказва решаващо влияние върху житейските избори на дъщерята през ранния посткомунизъм, които са представени ретроспективно. Това е историята за една българска емигрантка, вплитаща забранената любов към родината под натиска на собствения й баща.

Романът разглежда темата за наказаната любов – как тя ражда омраза и защо хората учат да мразят; това произведение говори за ненавистта, написано обаче с любящ тон – когато омразата отслабне след смъртта.