Римските фибули от България

Фибулите, известни като безопасните игли на древността, са били използвани за закопчаване на тежките вълнени плащове. В различни части на Римската империя те също така служат за закрепване на ръкавите на женските хитони и туники или пък безръкавни сукмани. Формите им се изменят динамично според актуалната мода в Империята, което ги прави едни от най-точните индикатори за времето и сред най-добре датираните предмети от ежедневието. Тази тяхна функция е изключително ценна за изследователите при установяване хронологията на различните археологически комплекси.

В книгата е представена първата типология на находките от българските територии, която проследява развитието и проникването на ранните форми на римските фибули у нас. Основните компоненти включват оформянето на отделните типове, тяхното датиране и разпространение. Обърнато е внимание и върху връзката между фибулите и доминиращите стилове през определени периоди, които оказват влияние както върху техния вид, така и върху начина им на декорация. Освен това са разгледани взаимовръзките между употребата на тези игли и характера на носеното облекло.