Думи извън сцената

Константин Илиев е противник на литературното изразяване и на фалшивата поезия. Въпреки това, той не се вписва в съвременните тенденции за разрушаване на словесния лъжебарок чрез употреба на жаргон или разговорен език. При него този процес протича естествено. Той има остър усет за измама и фалшивост. Неговият стил е кратък, почти кодов; не е лесно разбираем и изисква ключ – а именно драматичен усет; необходимо е да бъдеш театрален човек, за да го схванеш.

Любен Гройс

Константин Илиев не играе ролята на съдник. За мен той е хронист. Най-близкият му аналог би бил Чехов – подобно на великия доктор, той наблюдава симптомите, регистрира развиващите се процеси в болестта и търси защитните сили на организма с надеждата да им помогне посредством художествени средства. Анализите му обаче трудно подлежат на категоризация; те винаги предшестват действителността – животът все още зреe, докато той вече разкрива болезнените корени зад явленията. Константин Илиев през целия си живот пише едно дълго произведение с „продължение“, което представлява човешката комедия от нашето време - като при повечето сериозни автори.

Леон Даниел

Автобиографиите на личности като Константин Илиев са повече от интересни; те дават отговор относно наследството, което ще оставят "тези", които времето дарява със специална възможност – независимо дали щастлива или нещастна, но безспорно уникална – да живеят в реална утопия.

Проф. Амелия Личева