Субективните права (германски визии)

На немските юристи от XIX век се приписва заслугата за въвеждането на концепцията „субективни права“ като основен елемент в съвременната правна теория. Тази тема поражда продължаващи дебати относно това, какво всъщност стои зад тях: волята или интересите.

Какви са обстоятелствата през ХХ век? На този въпрос дава отговор настоящият сборник, който предлага за първи път на български език произведения на водещи немскоезични юристи, социолози и философи по право. Сред тях е Ханс Келзен – класически позитивист, който защитава становището, че субективните права нямат самостоятелно значение и дори не играят основополагаща роля. Никлас Луман, най-известният функционалист в социологията, подчертава значението на правата единствено в контекста на съвременните сложни общества, където индивидите могат непрестанно да променят социалните си роли.

От другата страна на дискусията стоят двама юристи – Хелмут Коинг и Карл Ларенц – които преживели упадъка на германската юридическа система и допринесли за трансформацията в правното мислене. Те са известни защитници на „субективните права“, като Коинг основава Института „Макс Планк“ за европейска история на правото във Франкфурт, а Ларенц написва важен учебник по методология в правото.

Включени са и два философа: Роберт Алекси, който адаптира модерните англоезични теории към немскоговорящия свят и обучава юристи глобално; Юрген Хабермас - философът, свързващ понятието за право с демокрацията.

Сборникът съдържа следните текстове:

- Стилиян Йотов: "Можем ли и трябва ли да разглеждаме субективните права независимо от идеята за човешките права?"
- Ханс Келзен: "Субективното право: власт и представителство"
- Хелмут Коинг: "Към историческия анализ на понятието 'субективно право'"
- Карл Ларенц: "Структурата на субективните права"
- Никлас Луман: "Функция на субективните права"
- Роберт Алекси: "Основни права като субективни права и обектови норми"
- Юрген Хабермас: "Към реконструкцията на правото (I): системата от права".