Диалози / Сенека

През целия век, от 40-те години преди Христа до средата на 60-те след Христа, семейството на испанците Аней от Кордуба (сега известна като Кордова) оказва значително влияние в Рим през три поколения. Луций Аней Сенека Стари, наричан още Ретор (55 г. пр. Хр.-39 г. сл. Хр.), е запазил важни свидетелства за практиките в реторските училища по негово време. Неговият внук Марк Аней Лукан (39 г.-65 г.) създава историческия и риторично наситен епос "Фарсалия", който разглежда гражданските войни между Помпей и Цезар. Най-забележителният представител на рода обаче е философът, писателят и учителят на Нерон - Луций Аней Сенека (4 или 1 г. пр. Хр.-65 г. сл. Хр.).

Сенека, както го определят историци и както сам се вижда, принадлежи към стоическата школа, която пропагандира "мъжествения път на добродетелта" ("За твърдостта на мъдрия", I, 11). Въпреки това той не пренебрегва полезните съвети извън рамките на стоицизма: например от Секстий научава как да изпитва съвестта си ежедневно (в третата книга на диалога "За гнева"), а при Епикур открива сериозното отношение към удоволствието и стойността му спрямо добродетелите според стоиците. Това търсене чрез философстване намира отражение както в драматургията му, така и особено в прозата му – от "Естесвенонаучни проблеми" до познатите вече у българския читател "Нравствени писма до Луцилий".