Носталгия по варварите. Избрано от поезията на Христо Стоянов

Христо Стоянов стъпва в полето на българската поезия с груби и износени обувки. Някои предпочитат да се движат там само с елегантни обувки или лъскави чепици, а други мечтаят за растежа единствено на рози и зелена трева. Но реалността не е такава. Христо Стоянов учеше стихотворенията на Константин Павлов, когато той все още не беше признат, тъй като го считаха за нежелан в литературната ни общност. Само тази причина е достатъчна, за да разгледаме какво ни е оставил той в своите произведения.
Съществуват обаче и допълнителни мотиви - те са свързани със свободата и природната сила на хлорофила."
Бойко Ламбровски