В един след полунощ е светло

В пристанището най-близкият кораб е осветен от всички свои лампи, а над него се издига самотна бяла луна. Странно е, но по време на пълнолуние човешката душа сякаш изпитва още по-голяма самота и желае да потегли нанякъде.

Отвъд пределите на реалността звучат дълбоки сирени сред гъста мъгла - като че ли зловещи кораби просят спасение. Но ти си спуснала котва в съня си, превърнала се в собствен кораб и търсиш малко облекчение. По пътя навътре... понякога... приличаш на кораб изгубен в мъглата.

Някои от нещата, които ми подари, времето ги отне. Други остават с мен. Благодаря за щедростта и мъдростта, с които Вселената ни дарява и взима обратно. Във всичко има смисъл, който не винаги можем да разберем. Може би е достатъчно просто да знаем, че той съществува в онова, което ни прави едновременно по-силни и уязвими."