Да се родиш виновен Ч.3

Човешката душа има навика да функционира като животно, което преживява миналото - възстановява събития, потънали в дълбочините на времето, и отново ги преработва с удоволствие или страдание, търпеливо и мазохистично.

Моята не е изключение - вече 50 години носи същите бодливи спомени от детството и младостта си, а сънищата помагат за усвояването на най-тежките моменти.

Как можеш да укротиш това „животно“ - душата? Как да я насочиш към стъпалата на човешкия храм, нагоре към високия купол?

Бъди внимателен - ако чуеш поредното й оригване или се замислиш дали негативните й мисли не биха задушили атмосферата - значи е време да предложиш нова храна.