Дневници I част (23 юни 1956 - 31 януари 1959)

Недялко Йорданов представя нов и изненадващ път към собствената си същност, публикувайки трилогия с личните си ученически и студентски дневници. Първата част включва цялостния текст на три тетрадки, написани от него на 16-19 години, в които са записани най-интимните му размисли и ранни творби. Нито едно от тях не звучи младежки наивно; напротив – разкрива се завършен и силен характер на човек, който ясно знае какво желае от живота: "Как ми се иска да стана известен поет! Чувствам толкова много сили за това. Това е мечтата ми още от седемгодишна възраст."

Авторът ни пренася в средата на ХХ век като чрез машина на времето, а картината определено не е черно-бяла. Героите, чувствата и случките са изпълнени с яркост – болезнени или щастливи моменти оцветяват страниците благодарение на искреността в прекрасните момчешки думи, написани с таланта на истинския творец.

Запознаваме се с Недялко Йорданов като единайсетокласник в бургаското Трето смесено училище, където започва първата му значима любов. Виждаме отношенията между членовете на семейството му основани на обич и доверие, както и специалната връзка с учителката си, която го подкрепя през трудностите по време на неговото израстване. Разглеждат се важни житейски избори – дали да последва амбицията за дипломатическа кариера или да остане верен себе си, литературата и вдъхновението si.

„Моят дневник е искрен и откровен; това е най-същественият аспект“ – пише ръката на младия Недялко Йорданов. За него той представлява „прецизно огледало за човешките преживявания без никакви лъжливи отражения“. Много стихотворения родени във този дневник досега не са били публикувани и читателите ще имат шанса да ги видят за първи път.