Непокорни
Издателство: | Изток-Запад |
Брой страници: | 224 |
Година на издаване: | 2017 |
Дата на издаване: | 2017-12-14 |
ISBN: | 9786190101673 |
SKU: | 26554880006 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 292 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 14 лв. |
В продължение на няколко десетилетия темата за социалното неподчинение остава в центъра на вниманието на мислителите и политолозите. Цветан Тодоров разглежда този въпрос чрез осем биографични портрета на личности като Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман и Едуард Сноудън. Всички те са живели и работили в различни страни и сфери на дейност. Обединява ги отказът им да приемат определено социално зло от морална гледна точка, което влияе негативно върху обществото. Непокорството им не произлиза от личен негативизъм, а е израз на стремежа към утвърдяване на универсални ценности.
Тодоров поставя своите герои в контекста на техните национални и професионални условия. По този начин той представя един сложен свят с интересни разлики и сходства между отделните части и индивидуалности. Единството му се проявява чрез общите морални добродетели у непокорните фигури, чиито действия оказват значително влияние върху политическите процеси. Авторът успява да направи така че тяхната съпротива звучи актуално дори днес.
Цветан Тодоров е българо-френски философ и литературовед с богат опит като лингвист, семиотик, литературен критик и културолог по произход от България. След първоначалните 23 години прекарани в родината си той трайно се установява във Франция. В интервю през 2008 г., дадено за български медии, той заявява идентичността си както като българин, така и като французин. Най-широко известен е със своята работа като литературен критик; неговите философски размисли относно самоопределянето играят важна роля в антропологията и социологията. Темата за собствената културна идентичност срещу чуждата остава ключова в съвременната антропологична дискусия. Книгите му написани на френски език започват да бъдат превеждани в България след 1984 година.
.
.