Помръкнала е реката. Стихове

ПРЕХОД

Изгоря в дълбоката тишина
всеобхватната глинена цветност.
Не беше точно огън, а угасващ
черен залез над лудостта на ума.
Няма вечер, която да е
по-недостъпна от скрития прилив.
Вече всички невидими сили
са замрели в този отвъден
и непознат за никого преход.
Този преход представлява врата към безкрая.
Той докосва своята вселена
и затваря оскъдното отражение.