Свирепо настроение

„Свирепо настроение“ дебютира през 1965 година и още с появата си предизвиква объркване сред българската литературна критика, която трудно успява да формулира какво точно представлява този сборник.

В произведенията се преплитат абсурдни наративи, притчи и невероятности, съчетани с уникален поглед върху дълбочината на човешката душа. Читателят постоянно усеща ироничната усмивка на автора, скрито вложена във всеки текст, изпълнен с хумор и сериозност.

Героите в сборника са изключително разнообразни – от мистични същества до изгубени в българското село скандинавци, една самодоволна патица, вечната лисица, преструваща се на мъртва, загубени прасета и известният Гоца Герасков – всичко това населяват света на Радичков.

Много критици по онова време отхвърлят книгата и я определят като абсолютен провал за младия автор, който е бил сравняван със знаменитости като Йовков и Елин Пелин. Въпреки това има хора, които осъзнават значението й като един от най-важните сборници разкази в българската литература.

Изминават десетилетия преди критиците да признаят „Свирепо настроение“ за книга, която завинаги променя нашата литература.

С творбата „Свирепо настроение“, Йордан Радичков утвърдил нова литературна идентичност. Историите му — разделени на две части — получават своето място в литературния канон благодарение на уникално присъствие и дълбочина. Изглежда никой не може да опише напълно този забележителен свят даже до ден днешен.

Сред разказите читателите ще открият мистериозния Верблюд на Радичков; вечната история „Лебеди мои”; първата версия на пиесата „Януари” под формата на разказ; както и едно от най-разпознаваемите словосъчетания в съвременния български език — обичаното от поколения "Мамка му и прасе!"