В правителството на Жан Виденов. Дневник

В нашия дом всички бяхме наясно, че той води дневник. Когато го посещавахме - а той беше много традиционен човек и настояваше да му оказваме нужното уважение - обикновено се събирахме за обяд или вечеря. Той похапваше набързо и често ми изглеждаше така, сякаш не усеща вкуса на храната; разменяше няколко думи и след това ставаше от масата. Спомням си, че никога не съм го виждал да седи доброволно на маса повече от четвърт час. Въпреки оплакванията си относно килограмите и лакомията си, той никак не беше гурман. А за алкохола дори няма смисъл да говорим - просто отиваше в кабинета си и започваше работа над поредния годишен календар, който попълваше с дребния си и трудно четим почерк. Повечето от тези календари бяха подарени в навечерието на Нова година от ЦК на БКП, както правеха мнозина предприятия и институции; в крайна сметка те достигнаха 32 броя. Дневникът бе водил усърдно вероятно още от март 1982 г., първо по-рядко, а после всеки ден до момента, когато тръгна към болница „Лозенец" за операция на сърцето - операцията, след която вече не се върна у дома. Последният запис гласял: „Слагам багажа: утре постъпвам в болницата, операцията е предвидена за сряда. Имам чувството, че се отправям към самоубийство...". Аз шофирах до болницата; преди да излезем посочи най-високата рафтова част на библиотеката и каза: „Дневникът е там - знаеш ли?". Не казахме нищо друго помежду си.

Иван Илчев