Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век

Изследването обхваща антропонимни и ойконимни данни относно християнското население в източната част на Западна Тракия и Югоизточните Родопи, като материалът е извлечен от османски данъчни регистри от средата на XVI век. В него се анализира наличната антропонимия по отношение на произхода ѝ и какви сведения предоставя за живота на тогавашните християни, включително трудова ангажираност и социален статус в местното общество.

Направена е сравнение с антропонимен материал от Рупчос в Среднородопието и западните части на Западна Тракия, базирано на данни от същия период, както и с информация от XV век от различни райони в българската етническа територия. Това позволява да се видят особеностите на местната антропонимна система както регионално, така и в контекста на общобългарските тенденции.

Сравненията с нови топонимни и антропонимни изследвания върху българските селища в Западна Тракия и Източните Родопи дават възможност за по-подробно представяне на българското присъствие там. Освен чисто езиковедските (главно антропонимни) аспекти, са открити информация относно материалната и духовната култура на християнското население през този период. Поради това изследването представлява интерес не само за широк кръг читатели, но също така за наши и чуждестранни учени изучаващи историята на християнството в Беломорието през XVI век. То допълва познанията ни за българското присъствие в региона през различните исторически епохи.