Малка енциклопедия на приятелствата

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 година в София. Той завършва немска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1973 г. Работил е като учител в немската гимназия в Хасково, а след това и в Института по история към БАН. Заема поста главен редактор на списание "Киноработник" от 1979 до 1985 г., а впоследствие става редактор във Дебютно-експерименталната студия към СБФД (1985 – 1988) и творчески колектив "Дебют" при СИФ ”Бояна” (1988 – 1991). През 1993 г. работи за Телевизионния театър на БНТ.

Като сценарист той има над тридесет документални филма, сред които са "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998), тетралогията "Дух и душевност на българина" (1999 – 2006), както и игралните филми “Пату” (2005), “Военен кореспондент” (2008) и “Имало една война” (2019).

Освен това, Влади Киров е автор на няколко книги, включително “Оловни ордени” (1985), “Розенбуш” (1991) и “Юридически казус” (2002).

Получава наградата „Златна роза“ за филма „Образ невъзможен“ през 1996 г., Годишната награда за драматургия от СБФД през 2007 г., Наградата за драматургия от фестивала „Златен ритон“ през същата година, както и много други отличия. През 2019 г. получава почетния знак „Печат на цар Симеон Велики“.

Умира на 28 март 2019 г. в столицата.

София е моят роден град, но уви нито един значим поток не минава през него; малките рекички вече са заключени в камени канали и изглеждат доста замърсени. Липсват ни реки като Темза, които да разделят града подобно на Лондон или лодкари, с които да достигнеш театъра ”Глобус“. Нямаме скали или река Тибър, където да хвърляме телата на осъдените престъпници - смъртното наказание вече не съществува у нас. Перловската река едва ли би позволила пускането дори само на хартиено корабче; най-доброто преживяване тук остава срещата с огромни водни плъхове.

Мостовете Орлов мост и Лъвов мост не се описват като места романтика — те повече напомнят сводилища за необикновени личности вместо зони под влияние любовта. Независимо от всичко обаче приятелите ми описани тук живеят или са живели в този непроменлив град с неговият герб изработен от художника Хараламби Тачев; макар че съм склонен да поставя под въпрос дали девизът му действително представя характера му — което си остава само мое простодушно мнение.

На края важното е не само големите плавателни реки определят величието му, а истинските хора обитаващи го.