Камю и екзистенциализмът

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 година в Алжир, в семейството на френски колонисти. Той израства без баща, а трудният му житейски опит оказва значително влияние върху философските му възгледи, които се съсредоточават около темите за страданието, абсурда, свободата и морала.

В неговото творчество важна роля играе активно участие в политическите събития от времето му. По време на Втората световна война той самият е част от френската съпротива, но оставайки верен на хуманистичните си принципи и чувството си за справедливост, по-късно се дистанцира и протестира срещу насилието и репресиите след освобождението на Франция.

Като бунтар и „чужденец” по душа, Камю става гласът на своето поколение и учител за следващото не само във Франция, а и в цяла Европа. През 1957 година получава Нобелова награда за литература. Напуска този свят три години по-късно – на 4 януари 1960 година.