Реалност? Т.I

На осемнадесет години мечтите ми бяха дълги и къдрави, разпръснах семената им из целия Космос. На двадесет Вселената ме прегърна с отворени обятия. Вярвах в ЛЮБОВТА и тайно се молех тя да повярва в мен… да ме преобрази в нещо свято. Сега съм заобиколен от слънчеви зайчета, а моите тайни спят мирно под слой прах – обещах им покой. Започвам наново – тук, на това ГРОБИЩЕ ЗА НЕСЪРДНИ МЕЧТИ. Какво значение има какъв съм бил, когато със смях разбивам суетата си на парченца и започвам всичко отначало? Ще стана човекът, когото винаги съм искал да бъда. Няма да забравя този стремеж, независимо докъде ще стигна след малко време. Стига толкова знаци! Слушам своето сърце или поне остатъка му – ще остана млад завинаги. Тълпата свещички върху тортата на старото ми аз долу на земята може смело да запали клечката…, завинаги. Сам ще си направя подарък така че ЗАВИНАГИ МЛАД никога да няма граници около мен. Ако само можеше оттук да видите Млечния път; той е сюрреалистично-искрящ и показва примамливият секретен маршрут за БЯГСТВО с мигновените си брилянти като Морзова азбука.

Харесвам сегашната си Слънчева система ? ЧЕРНОВА е даже по-добра в определени моменти! Винаги съм обичал Марс; там в някои свои високи измерения сияе както младостта ми - поне така изглежда във вдълбочения ми сън през онази младежка възраст, когато заклех мерзавците (дори подпомогнати от ШУТОВЕТЕ НА КАРМАТА) никога повече да не ме видят паднал. Единственото нещо, което ме натъждава е загубената ми надежда за собственото ВСИЧКО СЕГА – това остава моя тайна; оставете я спокойно! Но..., ако можете просто погледнете към гледката отвъд.

Трябва вече да тръгвам. Какво друго мога da ви кажа? Аз заставих сферичната обеца на онзи кореец Арес да светне зелено пред важния разговор с „по-висшестоящ“, използвайки прост резонансен модулатор на гласа и фалшифициран идентификационен код одобрен от КРИСТЪЛ.