Гроб съм. Разкази

Разпръснати парчета от човешкия вид. Съществуваме в нашите невидими вселени. Телата водят ограничен живот, докато душите представляват техните спасителни брегове. Кой може да поправи онова, което Той е направил накриво? Животът е не по-малка загадка от смъртта и понякога дори носи същото усещане за безжизненост.

Ако сборниците с разкази имат възможност за продължения, то "Гроб съм" служи като такова на "Вино за мъртвите".

… защото някои живи индивиди не са напълно живи, а някои мъртви не са напълно мъртви…