Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г.

Ерминията, съставена от Йоанис Константину през 1831 г., представлява най-стария запазен превод на гръцки текст за живописта на български. В различните части на това издание авторът разглежда основния контекст относно наличието на подобни ръкописи, предоставяйки исторически информация за наръчниците по живопис и появата на ерминиите в рамките на европейската културна история. При представянето му проф. д.н. Емануел Мутафов използва съвременни методи за палеографско и кодикологическо описание, което улеснява разбирането на трудния материал. Мутафов не само че е трябвало да преведе сложни термини свързани с рисуването, но също така идентифицира различни материали като пигменти, грундове и лакове; затова неговият превод се явява практически енциклопедия за зографското изкуство, тъй като в бележките под линия той обяснява значението на всеки термин независимо от езика – било то гръцки, италиански, турски или немски. Изключително ценно е усилието му да намери източници и паралели в предишната писмена традиция и да ги включи в текста. Читателят получава достъп до недостъпните досега български читатели иконографски наръчници като тези на Дионисий от Фурна или поп Даниил, както и два преписа от труда по живопистта на Христофор Жефарович сред други важни произведения. „Тази работа представлява значителен успех за автора; тя прави специфичното знание относно нашето възрожденско изобразително изкуство достъпно; помага при разрешаването на спорни въпроси и най-важното – позволява тази ерминия да бъде полезна за широк кръг специалисти, които иначе не биха могли да навлязат в сложността на терминотворството или неправилното употребление.“