Веда Словена

**ВЕДА СЛОВЕНА: Обредни песни от езическата епоха, съхранени и предадени устно от българските помаци в Македонско-Родопския регион.**

Събраните материали са издадени от Стефан Ил. Веркович, а преводът на руските текстове е извършен от д-р Николай Иванов Колев. Публикацията е осъществена благодарение на даренията на руски интелектуалци и покровители на науката през 1881 г. в Санкт Петербург.

Какво представлява Веда Словена? На санскрит "Веда" означава знание, следователно Веда Словена може да се интерпретира като Знанието на словените. Както самият Веркович споменава, това е колекция от обредни песни от древността, които са запазили своя живот чрез устната традиция сред българските помаци в региона на Македония и Родопите. Въпреки насилственото ислямизиране по време на турското робство, тази част от българския народ успява да запази своята идентичност и култура, което позволява песните да достигнат до наши дни.

Веркович сам записвал около 15 000 стиха въпреки проблеми с очите и здравословното си състояние; негов приятел Гологанов му помогнал със записването им, докато друг приятел — Рус — направил корекциите върху текста.

Книгата е публикувана едновременно в Белград и Петербург благодарение основно на даренията на 174 руски аристократи начело с царската фамилия за общо 5672 златни рубли – значителна сума за времето си. Списъкът с имената на дарителите е приложен към края на книгата и включва известни генерали от Освободителната война, познати ни от творбата "Война и мир" на Толстой; тези факти показват осъзнатостта сред руската интелигенция относно важността за славянството на този труд както и уникалното значение за българската култура.

Накратко можем да извлечем впечатляваща информация задържана векове наред в тези 146 песни. Те разказват как българският народ се преселил в Дунавска земя от територия с топъл климат — обозначавана като Крайна земя — където хората можели да получат две реколти годишно. Процесът по миграцията продължил три години както по море така и по суша; песните многократно подчертават трудностите при адаптацията към новия район със сурови зими.

Причините за преселението били войните според намеците в някои стихотворения; новото място също наложило водене на битки за окончателното заселване там. Интересно откритие идва чрез старинните богове споменати многократно във песните – Вишну, Шива (с празника Сурвак ден) и Брама (известен още като Браха), които принадлежали към Свещената троица Хиндустан – потвърждавайки теориите изложени преди Раковски относно санскритските корени нa нашия език както और предхристиянските ни обичаи.