За глътка въздух

„За глътка въздух“ от Даниела Паскова е произведение, което разглежда трудностите в живота и любовта, както и неуморната борба за малките мигове на щастие, които тихо се прокрадват или чукат на вратата. Често е сложно да ги забележиш, а понякога дори невъзможно да ги усетиш, но стремежът към тях никога не угасва. Щастието прилича на футболна топка — гонейки я непрекъснато пред себе си, когато спре на едно място, можеш да я ритнеш с всичка сила и всичко започва отначало. Въпросът остава: героите сами ли отблъскват своето малко щастие или съдбата бързо го изтласква в друга посока точно когато те опитват да го хванат?

Персонажите са подложени на играта на съдбата, която обърква и пренарежда събитията в техния живот така, че те трябва да заслужат щастието си чрез страдание и усилия. Те смело се борят за глътка въздух… буквално и метафорично. Преодоляват препятствията по пътя си; стават след паданията си и продължават напред с тежестите върху раменете си. Всеки носи своя собствена история със страхове и демони — живеят с тях или по-скоро въпреки тях.

Има младост и новопоявила се любов сред несгодите им; обаче всеки път тези радости изглеждат недостижими заради бедствието около тях. Един млад лекар работи в епидемиологично отделение; художничката - осиротяла като дете – носи белезите от тормоз преживян в домове за изоставени деца; а един мъж постепенно попада във водовъртежа на насилие и зависимости след първата употреба.

Дори посред най-мрачните времена слънцето може временно да проблесне — връща надеждата ни и успокоява душата ни макар бурята след това пак да нахлуе внезапно. Но няма вечни урагани; природата както животът са преходни явления. Най-важното е ние активно да се борим за нашето щастие и любов така както телесният ни инстинкт постоянно търси глътката въздух необходима ни за оцеляване.

Тази битка за щастие и любов идва с цената на жертви— кръв, пот, болка… Роман който докосва сърцето на читателя задълбочено!