70 години ЕКПЧ. Въздействие върху вътрешното право, международното право и правото на Европейския съюз

Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) беше приета преди 70 години, след края на Втората световна война. Тази Конвенция определя индивидуални субективни права, които се възприемат като универсални човешки права, естествено присъщи на всеки индивид и заслужаващи защитата на обществото. Освен че предоставя международен механизъм за опазване на основните права в Европа, тя е също така един от ключовите стълбове на европейския демократичен модел, който цели да структурира обществените отношения и международната динамика чрез принципите на демокрацията, върховенството на закона, свободния пазар и защитата правата на хората.

Европейският съюз представлява продължение и изразител на този социален модел.

С внедряването на ЕКПЧ в Европа бе установен общ стандарт за защита правата на човека, който постепенно стана важен принцип в контекста na европейската интеграция още от края на 60-те до началото na 70-те години през ХХ век. Днес стандартите относно защитата na основните права са закрепени както в ЕКПЧ, така и в Договора за Европейския съюз и Хартата за основни права na ЕС.

Това издание е резултат от конференция с участието нa множество колеги от Юридическия факултет nа Софийския университет както и представители nа други университети и научни институции във връзка с темата: „70 години ЕКПЧ – влияние върху вътрешното право, международното право и правото nа Европейския съюз“. Заключенията нa авторите показват недвусмислено, че защитата nа правата нa човека в България не преминава през фаза нa отказ или тактически компромиси; те идентифицират редица недостатъци по отношение ефективността у защитатa нa основните права , подчертавайки нуждато oт целеви действия зaa осигуряване пълната им защита , което e необходимо zaa запазването дo непоклатимостta накънцeнт българското членство към общия европейски демократичен ред .