Вътрешните дворове

Този роман е посветен на хората, които вече не са сред нас, но техните присъствия продължават да се усещат по улиците – те никога няма да бъдат същите без тях. Става дума за приятелите, които напуснаха страната и за това как сме се отдалечили един от друг, въпреки че истинският разрив изглежда невъзможен.

Идеята за написването на този роман ме вдъхновява отдавна. Убедена съм, че нашето съзнание обединява миналото и настоящето по уникален начин. Разбрах, че независимо колко далеч бягам към нови хоризонти, имам нужда да опиша София – вътрешните дворове между старинните сгради, софийската мъгла през декември и онези моменти в живота ни, които ни трансформираха. В крайна сметка ние оставаме непроменени - децата от централната част на София, родени в интересни времена.