Смъртта на времето или 300 грама минало

„Смъртта на времето“ е поетичен творчески труд, в който езикът звучи музикално. Читателят, докато се потапя в страниците на книгата, има усещането за мелодия – подобна на тази от произведенията на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Книгата представлява комбинация от сън, спомен и мечта, които обитават едно общо пространство – магическото небе, където след смъртта си намират покой поетите и мечтателите. Ако трябва да я опишем с едно изречение, то би било – тъга по изгубения рай и вечният стремеж към завръщане. Носталгията може да бъде считана за друго име на този поетичен труд, който утвърджава красотата, добротата и вечността в безсмъртието“, коментират издателите.

Роза Николова споделя: „Не вярвам в линейното време... Смъртта на времето всъщност представлява безсмъртие или Вечност. Не е случайно началото на книгата включва цитат от Откровение (10:6): 'И Ангелът се закле в живия Бог, че няма да има повече време'.“

Визуалните творби са дело на художничката Диляна Николова; те комбинират измислени и реални мотиви с елементи от тъжния и смешния свят както и логичното с абсурдното - отбелязват издателите.

Роза Николова е родена в София и завършила ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Тя е носителка на множество награди за театралната си работа от международни форуми около света. „Смъртта на времето“ е нейният втори роман и продължение на дебютната й книга „Когато времето беше безсмъртно“. И двете книги притежават автобиографичен характер; структурата им напомня театрално представление с малки фрагменти организирани в седем действия плюс епилог и две интермедии.