За душата

Аристотел не възприема душата като отделна, напълно безсмъртна същност, която е независима от тялото, какъвто е подходът на Платон. Според него душата представлява принципа на движението и формата, както и пълното реализиране (ентелехия) на живото и разумно органично тяло; тя носи основната действителност на човека. Душата и тялото са неразривно свързани помежду си, поради което душата не продължава да съществува след физическата смърт – единствено умът или нус остава безсмъртен.