ПРЕпреводът - теории и практики

Книгата разглежда препревеждането като устойчиво и динамично явление в контекста на историята на литературния превод и културния обмен. В първата част се прави опит за картографиране на изследванията по темата, като се обсъждат въпроси относно определението за препревод, мотивите зад създаването на нови версии на вече преведени текстове, както и езиковите и извънезиковите фактори, влияещи върху избора на произведения за повторен превод. Освен това се анализират интертекстуалните връзки между различните преводи на един оригинал. Тези аспекти са подкрепени с примери от международната практика и българския контекст, със специален акцент върху художествените произведения от немски език.

Във втората част е представен комплексен методологически модел за изследване историята на превода на конкретна литературна творба в приемащата култура, приложен при сравнителното разглеждане на трите български версии на разказа „Преобразяването“ от Франц Кафка. Анализът взема предвид широкия контекст около световната и българската рецепция към автора, индивидуалните профили на тримата преводачи - Димитър Стоевски, Венцеслав Константинов и Любомир Илиев - както и значими езикови и стилистични характеристики нa текста. Разгледани са също реакциите спрямо различните версии. Книгата предлага дълбочинно проучване във възможностите за препревод с акцент върху социокултурните, властови, личностни и езикови измерения; тя е насочена както към специалисти по преводознание, така и към читатели интересуващи се от литературата و взаимодействията между културите.