Революция на изток: Един португалец в София

Винаги съм се опитвал да анализирам нещата не само в тяхната концептуална взаимовръзка, която е важна (освен ако я разглеждаме като висша организация, която доминира и поглъща всичко, а следователно отменя всичко), а по-скоро чрез икономически термини и непосредственото разбиране на ролята на производителя и потребителя. Целта ми е да навляза в сфери, където идеите безмилостно се преплитат с реалните човешки усилия за ежедневното оцеляване. Именно там изпъкват величието и падението на човека, красотата на жеста, който остава незабелязан от счетоводството, както и топлата благодарност просто да чувстваш живота си – дори когато единствено дишаш и устояваш. Освен това присъстват ненаситността и страхът, които подтикват хората към подли действия в опити да предотвратят обсебването на вещите и съществата; ужасът от загубата поражда пот по челото ни и разяжда телата ни, оставяйки душите празни. Тези преживявания оформят живота на хората днес така както са го правели преди – независимо колко благоприятни условия може да имаме. Дори при осигурено оцеляване сме подвластни на властови игри около секса, парите и политическата доминация; те достигат своя пик при мрачните режими на диктатура или абсолютна власт. Там безмерността лудее едните - тези които искат божествена неприкосновеност - докато другите страдат от липса даже в най-съкровеното си "аз" или вътре в най-закрития ъгъл на душата си. Инстинктите у едната страна срещу отчаяната изобретателност у другата винаги ме привлекли повече от всякога; но не защото възхвалявам крайности (диктатурата сама по себе си представлява крайност), нито пък моментите когато човек е принуден до разрушение — което показва пределността даже при абсолютна власт пред лицето последния избор човек може да направи. В тази контекст между краищата можем да видим проявления на битието такова каквито никой трактат няма способността напълно да обясни или улови.