Питър Пан

Всички деца порастват, с изключение на едно. Те рано осъзнават, че предстои да пораснат. Уенди разбра това по следния начин: когато беше на две години, играеше в градината и откъсна цвете, за да го занесе на майка си. Тя сигурно е била много очарователна, защото госпожа Дарлинг постави ръка на сърцето си и извика: "О, защо не можеш винаги да останеш такава!" Нямаше нужда от повече думи помежду им; от този момент нататък Уенди осъзна, че трябва да расте. Всеки човек започва да разбира това след навършване на две години - този миг бележи началото на края на детството.

Разбира се, те живееха в номер четиринайсет. Преди раждането на Уенди майка й бе най-значимата фигура в дома им - мила жена с романтични мечти и често усмивка със закачливост върху устните си. Романтичната й природа напомняше малките кутийки една в друга от загадъчния Изток - колкото повече кутийки отвориш, толкова повече ще намериш вътре. А върху сладките й устни винаги стоеше целувчица, която Уенди никога не успяваше да улови, макар тя очевидно да присъстваше там - точно в дясното ъгълче./.../