В началото бе книгата

Изследването на ръкописите и самият изследовател имат дълбока, почти мистична връзка помежду си. Ако вярвах в концепцията за прераждане, бих могла да кажа, че във всеки палеославист, който се занимава със стари текстове, живее душата на някой средновековен книжовник, върнал се от отвъдния свят, за да продължи живота си чрез творенията си. Съвременната медиевистика (науката за Средновековието) до голяма степен разчита на такива „обсебени“ личности.

Работата с ръкописите никога не е самоцел за учените – те търсят текстове, анализират правописа и езика, историческите факти и водните знаци – какво ли не още. Изследователят може да бъде историк, литератор, езиковед или архивист; той също така може да е палеограф или изкуствовед.