Дамата с рентгеновите очи

В българската литература, изпълнена с множество местни цветя, този автор може да се определи като декоративно растение - малко странно и причудливо, отглеждано главно в закрити помещения. Неговите ярки и деформирани форми са притежават опасни бодли. Вероятно затова художниците предпочитат да изобразяват кактуси на кориците на неговите избрани творби. Кактусът служи като удачна метафора и символизира техните възприятия. Необходимо е да спомена, че тази своеобразна „емблема" на разказите му е вдъхновена от самия писател: той имаше слабост към кактусите, които живееха „скрито" зад ярките обложки на юбилейните си книги.

В една от своите гротескни творби Светослав Минков определя битовата проза като „витаминозна". Неговото капризно въображение рисува картина-пародия: когато четем такива произведения, стаята ни започва да се запълва с буйна трева, премесена тук-там с метличина; чуваме лаенето на кучета и мучене на крави; въздухът ухае на прясно мляко; рафтовете за книги се превръщат в плетове със зреещи тикви, а при поглед в огледалото неочаквано виждаме усмихнато теле.

Ако решим да му отвърнем по същия начин – чрез елегантна пародия – можем да наречем неговите разкази „авитаминозни", защото около нас започват да се появяват апарати, кабели и рентгенови лъчи; фантаскопи и ампули; чипровският килим изглежда пластмасов, радиаторът преобразува в атомен нагревател; а ако погледнем във фотьойла срещу нас ще видим стандартната усмивка на робот, готов да изпълнява нашите желания.
Симеон Султанов